„Синът на Мария“

Амбициозен млад журналист попада на интригуващ материал – една жена е скочила в кофа с разтопен метал. Разследването твърди, че е самоубийство. Оставила е дете от неизвестен баща. Кандидат­-бащите са трима.

Журналистът решава да направи „удар“ в кариерата си чрез сензанционно разкритие. Но животът се оказва по­-сложен от литературните му представи.

Продуцент: Студия за игрални филми „Бояна“
Сценарист: Светослав Мичев
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Пламен Хинков
Композитор: Боян Воденичаров
Соло: Йълдъз Ибрахимова
Актьори: Кирил Варийски, Камен Делчев, Петър Слабаков, Константин Димчев, Васил Попилиев, Полина Доростолска, Георги Дюлгеров, Тошко Николов, Крикор Хугасян, Трайко Иванов

„Тетевенска 24″

Войниче от Северна България, на служба в София, е изпратено за куриер в неясно ведомство на ул. „Тетевенска“ 24, днешната „Будапеща“. Попаднал в едно от най-страшните места за изтезание преди 9 септември 1944 г. – РО-2 (разузнавателен отдел) и неволен свидетел на извършваното в неговите „канцеларии“, той е потресен и изтерзан от виковете на „престъпниците“. В тази „къща“ е починала от побой Анушка Драгиева, едно младо и възторжено момиче. В тази „къща“ е била пребита и превърната в труп Юлия Огнянова, също толкова млада, но която е имала шанс да оживее и да стане голям театрален режисьор. За първи път в душата на обикновеното селско момче се появява съмнение, че не всичко, което внушава пропагандната машина, отговаря на истината.

Чудесен пример за методите на манипулацията, за осъзнаването и отхвърлянето й с чистосърдечността на един непокварен човек.

Награда на СБФД за най-добър документален филм през 1984 г.

Година: 1984
Сценарий и режисура: Малина Петрова
Оператор: Георги Николов
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Жана Караиванова
Продукция: Студия за игрални филми, Творчески колектив „Глобус“

„Фермата“

Достиженията на социализма в България са очевидни, особено в областта на селското стопанство. Но за пълната победа е нужно популяризиране на „гигантските крачки, с които се движи нашата родина напред“, както изрича ръководителят на партията и държавата Вълко Червенков. Каква по-добра нагледната агитация и пропаганда от героите на социалистическия труд! Филмът е за първия „герой на социалистически труд“, Петър Пазачев, който от едно 14-15-годишно свинарче за нагледен пример се превръща във „нагледен“ враг на социализма и партията. Неговата необикновена съдба е аргумент на истината за това кой, как и защо съсипа българското селско стопанство.

Година: 1988

Сценарий: Мария Желева
Режисьор: Малина Петрова
Оператор: Христо Димитров
Музикално оформление: Божидар Петков
Диктор: Богдан Глишев

Продукция: Студия за документални и научно-популярни филми „Време“

Към видеото има и български субтитри. Превключете от менюто на плейъра (Subtitles/CC).

„Човек не е остров“

Джем сешън или джазова импровизация в двора на Археологическия музей във Варна под мотото на стихотворение от Джон Дън „Никой човек не е остров“ – с участието на легендарния пловдивски музикант Веселин Николов и неговия джаз състав, певицата Йълдъз Ибрахимова и кавалджията Теодосий Спасов, както и художници от Варна – Ванко Урумов, Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Васко Василев и др. На шевната машина – поетесата Мирела Иванова.

Ето и стихотворението:

Човек не е остров, за себе си сам,
всеки човек е част от континент, част от сушата,
и ако вълна събори крайбрежната скала
Европа ще стане по-малка.
Както и ако откъсне полуостров
или разруши замъка твой или на твоя приятел.
Смъртта на всеки човек ме намалява,
защото аз съм частица от човечеството.
И затова никога не питай за кого бие камбаната –
тя бие за теб.

Джон Дън (1572 г. – 1631 г.)

Година: 1985
Сценарист: Боян Папазов
Режисьори: Малина Петрова, Боян Папазов
Оператори: Пламен Хинков, Емил Пенев
Диктор на „Човека“ – Николай Бинев
Диктор: Николай Бинев
Соло: Сузана Ерова, според надписите, в действителност – преименуваната Йълдъз Ибрахимова
Продукция: „Интерфилм“

1989

На 18 ноември 1989 г., седмица след преврата, площадът пред храм-паметника „Александър Невски“ беше като разбунен кошер.

Френетични скандирания се сливаха с патетичните речи. Появата на някои оратори беше смущаваща, но кой в онзи исторически момент обръщаше внимание. За първи път верноподаниците, които допреди няколко дни скандираха: „БКП, БКП!“ до захлас, за една нощ се бяха превърнали в свободни граждани. Още не бяха осъзнали как и от кого бяха получили този неочаквания подарък и радостта им беше истерична.

И там някъде сред гъстото множество от възбудени хора, един човек неутешимо плачеше. От стълбите на храма камерите на киното и телевизията трескаво снимаха. Всичко от този ден трябваше да бъде запечатано за поколенията. Ликуващи и възторжени лица. Един от операторите се натъкна на плачещия човек и остана озадачен.

На другия ден му се обади по телефона и го помоли за среща. Срещнаха се.
– Докато снимах на площада, – каза операторът, – ти ми влезе в кадъра. Плачеше. Разбрах, че нещо не е наред, щом ти плачеш. Защо?
– Всичко беше напразно.
„Плачещият човек“ бях аз.

Има още

Последната нощ на Никола Петков

Послеслов към Енциклопедията на злото, част 11

В тази нощ на 22-ри срещу 23-ти септември 1947 година е обесен един невинен човек.

Никола Петков е осъден да бъде обесен и да заплати 500 000 лв глоба, а така също съдебни разноски в размер на 12 000 лв – всичко в полза на Държавното съкровище.

На 22 септември 1947 година Никола Петков е написал молба за помилване до Васил Коларов, Временен председател Народна Република България.

На 23 септември 1947 година обесването му е увековечено със следния протокол:

Протокол 228
гр. София, 23 септември 1947 г.

Съгласно чл. 611 от Закона за наказателното съдопроизводство настоящият протокол се състави за това, че днес се приведе в изпълнение влязлата в законна сила присъда под № 568 от 16 август 1947 г., постановена от Софийски областен съд по наказателно общ характер дело №461/1947 г. на VI наказателно отделение, с което Никола Димитров Петков, 54-годишен, родом от гр.София, живущ в същия град, син на Димитър Петков и Екатерина Ризова, българин, източноправославен, грамотен, неженен, неосъждан, по занятие журналист, за подбудителство на други лица да образуват военната конспиративна и с фашистка идеология конспиративна организация „Военен съюз“, която си е поставила за цел събарянето, подравянето или отслабването на установената власт в държавата чрез въоръжена сила, преврат – е осъден да изтърпи наказанието смърт чрез обесване с лишаване от права за винаги.

Има още

„Раздвоено сърце“ / „A Heart Divided In Two“

Филм за спасените български евреи по време на Втората световна война и пожертваните от окупираните територии на Беломорска Тракия и Македония.

Година: 1993
Сценаристи: Еми Барух, Малина Петрова, Искра Йосифова
Режисьори: Искра Йосифова, Малина Петрова
Оператор: Мирослав Русинов, Иво Пейчев
Звукорежисьор: Емилия Аранийска
Монтаж: Камен Фердинандов, Румен Митов, Мария Ханджиева, Тодор Хаджийски, Тони Чавдаров
Участници: Орета Хаимов, Пепо Леви, Ико Коноти, Изи-Исраел Барух, Нир Барух, Софка Барух, проф. Морис Леви, Лили и Моше Коен, Буко Бераха, Рубин Димитров, рав Аврам Бехар, Ицках Конфорти и хорът на българските евреи в Хайфа

Продукция: Армейски аудиовизиуален център с участието на КОНКОРДИЯ

Енциклопедия на злото – част 11

<< Към част 10

В памет на Никола Петков

Тук нашият разказ спира, защото всеки съвестен разказвач не може да не изпита смущение.

Как да описва следствието на Трайчо Костов в Държавна сигурност, ако е научил истината за убийството на Никола Петков – един от най-срамните факти в нашата история? Нека му отдадем почит.

А за тези, за които той продължава да е предател и престъпник, ето един документ от времето:

Американска легация

№ 15479, Берн, 1 октомври 1947 г. Тема: Реакцията на швейцарската преса към процеса и екзекуцията на Никола Петков

Американският Шарже д’Афер в Берн има честта да съобщи на Департамента, че цялата консервативна и либерална преса в Швейцария и преобладаващото болшинство от социалдемократическите организации са дали недвусмислено описание на погнусата, която неотдавнашният “процес” и екзекуция на българския селски водач Никола Петков са предизвикали в демократичния свят. Ако съществуваха някакви съмнения в съзнанието на читателите на швейцарската преса по отношение на истинската същност на “правото”, срещано в новите “народни демокрации” от съветско-контролираната, доминирана от комунисти, Източна Европа, сега те бяха напълно разсеяни с единодушно назованото “съдебно убийство” на Никола Петков.

Има още

„Децата на Мария-Магдалена“

За изоставените деца, за техните малки радости и надежди.

Година: 2001
Сценарист, режисьор и оператор: Малина Петрова
Продукция: Фондация „Утре“, програма МАТРА КАП, Посолството на Кралство Холандия
С подкрепата на: Филмова къща „David XL“

Енциклопедия на злото – част 10

<< Към част 9

Нищо в държавата от нов тип не е случайно. Всяка проява е следствие от решения на Политбюро. Като тези, например, пропуснати от историците, но които внасят яснота в поредицата от печални събития:

Секретно

Протокол

Заседание на комисията по МВР от 12.6.45 г.
Присъстват: Трайчо Костов, Антон Югов, Руси Христозов, Никола Павлов и Стоян Караджов

Решения:

1. Да се издаде окръжно до партийните организации, в кое като се изтъкне раздвижването на реакционните сили, да се призоват партийците да засилят своята бдителност по отношение на врага и да окажат помощ на народната милиция, която е призована да води борба с реакционните сили.

Има още